Задавали сме си често въпросът за това,какво означава да водиш,да поемеш водещата роля в живота. Често се питаме дали играем ролята на водещият или на водения и отговорът на тези въпроси поражда различни емоций във всеки един от нас. Но дали някога сме се замисляли,че това състояние на водещ и воден не е константна величина, че можем и да водим и да се оставим да бъдем водени стига да сме наясно със собствените си потребности. 
   По начало ролята на водещият в една връзка се олицетворява със силния пол и механично се приписва на мъжката част от човечеството,но дали към днешна дата ролите не са разменени?! Не срещаме ли все по-често жени в ролята на мъже в живота? Кой реално е силният пол в днешно време? И дали днес все по-често не изниква въпросът могат ли мъжете да си върнат позицията на водещи? 
   Аз танцувам салса,това е един прекрасен сошъл латиноамерикански танц,в който мъжът или по точно Кавалерът води,а жената или Дамата се води. И е прекрасно! За себе си открих,че да се водиш е чудесно( колкото и упорито да отказвах в началото да се пречупя), че когато Кавалерът те води правилно и правилна посока ти се отпускаш и просто показваш себе си,без страх от нищо ( в случаят от сблъсък с някоя друха двойка на дансинга). Но дали в живота е толкова просто...да пренесеш ролята на водещ от дансинга на Голямата сцена- животът. Не е толкова страшно да бъдеш мъж,да държиш на думата си,да бъдеш кавалер...да правиш първата крачка. В днешно време наблюдавам изключителни феномени в тази област и не спирам да си задавам въпроса- Кога стана толкова трудно? Кога да се влюбиш стана еквивалент на нещо лошо? Не беше ли любовта най-прекрасното усещане на света... 
   Колкото и да разсъждавам на тази тема отговори,доводи и оправдания много. Съгласна съм до някъде и с теорията на доста мъже,според които жените сами са си виновни. Прекалената достъпност води до пренасищане,но това е една изцяло друга тематика. Защото в крайна сметка не е редно да слагаш всичко от един пол под един и същи знаменател,нали?! Ако заклеймиш още в началото,как очакваш да видиш различното? Ако подхождаш по един и същи начин към всеки и отношението ти към всички още от самото начало е еднотипно няма как да видиш различните сред масовката,нали? А и недоверието към хората в днешно време нараства с огромни темпове. Когато срещнеш нов човек първата ти мисъл рядко е искам да го опозная,а по скоро с какво ме лъже. Малко е плашещо,когато се замислим в един по-глобален мащаб,ако днес е така и е трудно да започнеш една нормална открита връзка,то как ли ще бъде след 10-15-20 години? 
   Моят съвет мили момчета е не се плашете,а водете смело не просто на дансинга,а и в живота,а ако все пак се окажете с разбито сърце не губере вярата,че вашето момиче е някъде там и тя като вас се лута и ви търси,така че...смело напред :)