Много неща ме карат да се замисля напоследък за това какво всъщност предпочитаме ние жените в нашите връзки. Когато сме в сингъл статус търсим Единствения,Неповторимия, накратко Принцът на белия кон,а реално когато сменим рилейшъншип статуса си,опознавайки все повече настоящия си партньор реалният образи и този на Единствения започват да се разминават някъде из между времето и пространството. Или просто все пак ние предпочитаме да ни бъде сложно? Или просто максимата е до болка вярна,че когато постигнем това,което сме искали,вече не ни е интересно и започваме да копнеем за нещо друго? Може ли онази "истинската" любов реално да бъде спокойно плаване или тръпката и страстта са само в играта на "гоненица" , в откраднатото време, в спонтанността... Можем да си задаваме стотици подобни въпроси,но истината или е някъде там,в самият въпрос,или просто ние си го предпочитаме сложно. И при нас жените,както и при повечето мъже най-вълнуващата част е в "лова", в преследването, в неизвестното.
    Интересен е въпросът обаче какво се случва,когато "завладеем" това "неизвестно",дали започвайки да ни става все "по-известно" не се засилва отново желанието в нас за онова усещане от "преследването"? Понякога постигнали заветната си цел не си ли казваме "Ама аз това ли исках реално?" . Факт... мистерията си ни влече и това си е 😂....
    Има и нещо друго,разбира се, никой не отрича и онази силна емоционална връзка,която се изгражда между двама души именно от опознаването им. Но дали тя е устойчива във времето? Е,както се казва,всяка връзка е различна,така че никога няма гаранция дали тя ще бъде устойчива сама по себе си... Това зависи само и единствено от нас,от индивидуалните ни потребности,от етапа на развитие,който сме достигнали в живота си, и т.н. Така че...не е ли време да спрем да се гоним, да поразхлабим маските около лицата ни и да бъдем малко по-прями...към себе си и,разбира се, към човека до нас и да се ослушаме и огледаме добре какво точно искаме...,и ако в крайна сметка наистина го искаме....просто да го направим...без "но", "обаче" и тем подобни извинения!