Напоследък често попадам на материали свързани с Емоцията и потребността от нея. Не мога да не се запитам какво е тя за нас хората- едно чувство,което ни праща на седмото небе или ни сваля на Земята( когато говорим за нея в негативен аспект). Но преди всичко,защо ни е необходима така силно? Защо понякога я преследваме с цената на всичко? А защо я отричаме в други моменти? Една не малка част от нас я затварят дълбоко в себе си,наказват я,когато съумее да се прояви,порицават се сами,само и само да не я изпитат. А една друга част от нас я търси ли търси,загърбва всичко само и само да я усети,да я задържи при себе си. Но нека бъдем честни,ние не можем да я овладеем,напротив с или без нашето съгласие Тя владее нас и съществува във всичките си форми,колкото и да я отричаме. 
    Но по-интересен е фактът от потребността за емоции,това колко до колко можем самите ние да развием зависимост към тях. И отговорът е съвсем прост-до там,до където определяме друг човек за носител и главен разпространител на нашата емоция. Когато изискваме,очакваме и тайно се надяваме друг човек да ни достави цялото необходимо количество емоция,винаги ще бъдем гладни за нея. И обратното,когато я намерим първо в нас самите,а след това позволим и друг човек да ни дава порции от нея ще се радваме на усещането си,няма да го търсим с вдички сили и средства. Забелязали ли сте как задоволявайки физическата си потребност много често се надяваме да направим същото и с емоционалната си такава. И въобще откъде идва този дисбаланс между физическото и духовното усещане?! Ами именно от там-от нашето собствено съзнание,което иска с цената на всичко да избави глада си за емоции,а той чисто и просто не може да бъде така лесно избавен,когато държим друг човек отговорен за нашите емоции и изискваме ли изискваме от него...
   Затова нека поне за малко забравим какво означават думичките "потребност","трябва","искам на всяка цена" и просто забавим леко темпото,нека се огледаме в нас самите и наоколо и се научим да се наслаждаваме с всички сетива на нашите собствени емоции. 

и нещо друго. Понякога човек толкова добре се познава, че има нужда от нови емоции, предизвикателства и тогава търси нова среда, контакти, хора и така се преокрива отново и отново.
За да пишеш трябват емоции, нови и нови. Това е изморително макар и приятно.
ИНТЕРЕСНА ТЕМА.

Съгласна съм,за да се чувстваме живи на първо място са емоциите,които изживяваме,затова не трябва да ги загърбваме в лицето на ежедневието,което ни завладява така силно